Първо се зачудих какъв е този кит в Черно море (е, всички сме гледали филма и знаем как става ;)), после се загледах по-внимателно и видях, че е скала.
Шегата настрана, но има нещо мистично в тази снимка. Кара те да се чудиш какво има отвъд.
sstoilov
Ах морето… :-/
Браво и на мен ми харесва. Напълно съгласен с Лина, но е малко тъмна за моя вкус..
Сетих се какво предизвиква чувството за замайване, което усетих, като видях снимката. Липсва брегът. Скалата и обектът на заден фон (какво е това между другото?) само засилват това усещането за загуба на почва под краката 🙂
Снимах от височината на ръба на една скала на острова – брегът наистина липсва, защото предпочетох да отворя пространството напред, без да го ориентирам спрямо брега – той няма особено значение в случая. Оставих само скалата над водата, а обектът в морето е рибарска лодка. Светлината е от дупка в облаците, които бяха доста тежки рано сутринта. Всъщност има още един детайл, който се вижда трудно – съвсем в далечината, където хоризонтът и морето се сливат има бял светъл процеп. Това беше друга дупка в облаците, която за жалост не се разшири повече иначе гледката с белия разрез върху хоризонта щеше да е още по-мистична.
Не 🙂 Много за кратко беше тази ситуация с пътеката, защото облаците се движеха бързо заради вятъра, а аз не можах да се събудя достатъчно рано и леко изпуснах изгрева. Успях да хвана само един-два такива моменти преди облаците съвсем да се разкарат.
Имаше вариант аз да се преместя под друг ъгъл спрямо лодката, но пък тогава на заден план щеше да се появи един голям кораб, с доста индастриъл вид, което щеше да утрепе романтиката на снимката…
Първо се зачудих какъв е този кит в Черно море (е, всички сме гледали филма и знаем как става ;)), после се загледах по-внимателно и видях, че е скала.
Шегата настрана, но има нещо мистично в тази снимка. Кара те да се чудиш какво има отвъд.
Ах морето… :-/
Браво и на мен ми харесва. Напълно съгласен с Лина, но е малко тъмна за моя вкус..
Ами всъщност лекичко допълнително е затъмнена даже… Реших, че искам да засиля драматизма.
Сетих се какво предизвиква чувството за замайване, което усетих, като видях снимката. Липсва брегът. Скалата и обектът на заден фон (какво е това между другото?) само засилват това усещането за загуба на почва под краката 🙂
Снимах от височината на ръба на една скала на острова – брегът наистина липсва, защото предпочетох да отворя пространството напред, без да го ориентирам спрямо брега – той няма особено значение в случая. Оставих само скалата над водата, а обектът в морето е рибарска лодка. Светлината е от дупка в облаците, които бяха доста тежки рано сутринта. Всъщност има още един детайл, който се вижда трудно – съвсем в далечината, където хоризонтът и морето се сливат има бял светъл процеп. Това беше друга дупка в облаците, която за жалост не се разшири повече иначе гледката с белия разрез върху хоризонта щеше да е още по-мистична.
към слънчевата пътека 🙂
хубаво е. имаш ли с лодката върху самата слънчева пътека?
Не 🙂 Много за кратко беше тази ситуация с пътеката, защото облаците се движеха бързо заради вятъра, а аз не можах да се събудя достатъчно рано и леко изпуснах изгрева. Успях да хвана само един-два такива моменти преди облаците съвсем да се разкарат.
Имаше вариант аз да се преместя под друг ъгъл спрямо лодката, но пък тогава на заден план щеше да се появи един голям кораб, с доста индастриъл вид, което щеше да утрепе романтиката на снимката…