5 thoughts on “Комини

  1. sstoilov

    Сгради, мостове, паметници и всякакви такива се снимат трудно. Когато се правят такива снимки, трябва да си наясно с идеята на архитекта или наясно със своята. Преди да натиснеш спусъка е добре да огледаш всичко от възможно най-различни ъгли. Да прецениш, кое прави най-силно впечатление и кое най-слабо. В много случай има елементи, който не ги искаш в снимката си, но няма как да ги избегнеш. Тогава им търсиш такова място в кадъра, че хем да не пречат, хем да помагат когато окото ти се “разхожда”.

  2. Nelly Post author

    Тези коминчета може да се видят на Орлов мост, точно срещу спирката на градския транспорт в посока Плиска. Когато вечер уморен чакаш да се прибереш и те ти намигнат от другата страна на булеварда е много ободряващо. По принцип за мен е важна емоцията, която дава една снимка, не толкова перфектната композиция.

  3. sstoilov

    ах Нели, Нели

    за всички е важна емоцията. тя е движещ фактор във всяко едно начинание. далеч съм от мисълта, че работата трябва да е по учебник. напротив! чудесно е да следваш собствена визия, разбиране и техника. така нещата ти се открояват (за добро или не) от останалите. чувстваш се по-свободен от към глупави правила и норми. но може би, ще се съгласиш с мен…не можеш да правиш джаз импровизация, без да знаеш нотите – звучи страшно неприятно.

    не съм имал за цел, да се заяждам или да те ръфам. всеки сам решава какво, как. просто ти написах няколко основни упражнение, за когато имам свободно време и желание.

  4. nedko

    sstoilov, какво конкретно имаш предвид с тези поуки, кое е дразнещо в снимката, за да може да го избегне авторката следващия път

  5. sstoilov

    Хъм, добре – надявам се това да от интерес, а не опит за заяждане 🙂

    Подходът при снимането на сгради, както при пейзажите. Много преди да натиснеш спусъка, трябва да решиш – какво те грабва,
    както те заинтригува. Всяка сграда има свой собствен характер. Няма глобално правело, за това как се снимат. Просто трябва да я усетиш. Да покажеш, как изглежда
    от твоя обектив(поглед).
    Използвай хората, те дават представа за мащаба, дават добра отправна точка за сравнения и снимката придобива съвсем друг вид. Ако има цветя, храсти е добре
    да са на преден план. Ако има път също добре да го включиш в композицията си – създава много приятно усещане. Различни ъгли, перспективи, изобщо не се страхувай да експериментираш
    то това е удоволствието на този тип фотография.
    Търси детайлите – те са важни. Не снимай сградата от горе на долу! Не и ако нямаш ПЦ обектив. Всичко се изкривява и се струпва в горната част на снимката.
    Изглежда ефектно, но само ако имаш голям опит и познания.
    Опитай да намериш някоя по-оживена улица и пробвай на скорости от 1/15. Уникални неща се получават, създава се ефекта за движение, усеща се пулса на града.
    Ако ти е интересно, разгледай пощенски картички или някой специализиран за това сайт. Виж какво, как се снима. Не ти казвам да копираш или да снимаш, като тях.
    Просто, ще придобиеш поне малко по ясна представа за този тип фотографии. Ще имаш основа и ще можеш да експериментираш
    За мен най-важното е слънцето. Една и съща сграда, по различно време изглежда много различна. Пробвай да снимаш една и съща сграда, по различни часове на деня/нощта
    сама, ще усетиш разликата.
    Не знам, то е много голяма и обширна материя. Няма как да опиша всичко в един пост. Ако имаш въпроса – питай 🙂
    Имаш безброй възможности, можеш да пробваш какви ли не техники и трикове. Всичко става и се получава – много благодатна фотография е
    Моя съвет е да снимаш едно и също, да добиеш увереност и опит. Чак след това да се прехвърлиш на нещо друго.

Leave a Reply