Един пролетен следобед в Борисовата. След и преди среща с проф. Бояджиев (a.k.a. Former, който се оказа също разхождащ се фотолюбител) двамата с Emicha интервюираме този дребосък. Аз с Pentacon auto MC 135/2.8, той със S-M-C Takumar 105/2.8. Мънинката гадинка сякащ се впечатли и дълго ни позираше 😉
Иха, чудесни снимки. Много се радвам да ги видя.
Друго си е да снимаш през по-дълга оптика. Моите снимки на такива катерички никакви ги няма 🙁
Снимките са много хубави! Браво!
Много ми харесва ‘мекотата’ в цветовете.
Аз мога да да добавя, че ситуацията беше много напрегната, дебнейки катеричката, тихо, тихо, крачка по крачка към нея, май ние бяхме повече изплашени да не избяга, тя само се оглеждаше след всяко “щрак” 🙂
Благодаря ви!
Nick, обективът не е много дълъг — 135мм на кроп 1.5, значи към 200мм приравнени към филмов пълен кадър. Дългичък портретен обектив.
Този Pentacon auto MC 135/2.8 ми е от Павел Милев a.k.a. Opeldjia, временно, защото тогава нямах почти никакви обективи още. Съвсем обикновен, стар и доста пренебрегван обектив, но си е супер — светъл с блендата 2.8 и бокето е млечно-размазано, като цайсово.
Emicha, цветовете не са пипани, може би съвсем мъничко затопляне при проявяването от raw. Така ги предава пентаконът, леко ги измества към топлия край сам. А дебненето на катеричката си беше едно от най-вълнуващите неща на въпросната разходка тогава, да 😉