12 thoughts on “портретче

  1. Знам, че изборът на лиценз е изцяло личен въпрос и винаги става дума за разбиранията и предпочитанията на самия автор. Не те критикувам за избора на CC-BY-NC-ND за твоите си снимки.
    Но все пак сподели, моля те, защо точно този лиценз избираш?!? Това е най-ограничителният лиценз от групата на СС. Честно казано, аз не виждам принципна разлика между това и пълния copyright.
    Тази снимка е приятна – това си ти, в огледало, но то е вътре в кадъра и така разчупва леко стереотипа “аз в огледалото”… Но пък чак CC-BY-NC-ND…?!…

    За мен е важен един прост принцип – да използвам колкото се може по-неограничаващи лицензи. Идеята на Лесиг също е такава (то аз от него съм научил;) – цялата работа около СС-лицензите е да се намали запазването на авторски права. CC-BY-NC-ND е нещо като изключение в тази схема – най-най-най-големият компромис с първоначалните идеи на “свободната култура”.

    Далеч не се заяждам, това е интересен въпрос. Ще се радвам да чуя какво мислиш. ;)

  2. принципно избрах този лиценз за всички материали и секции на сайта си thedezine.com, част от който е и фотогалерията ми photo.thedezine.com. и тъй като тези снимки бяха пуснати първо там, предпочетох да се придържам към първоначалния лиценз. а го измислих по този начин защото в един момент ми омръзна от махленското copy-paste, което е така разпространено. искам хората, които желаят да ползват нещо мое първо да попитат дали може, а не да го вземат направо с мисълта, че щом е онлайн, значи може и не следва да се пита. едва ли бих отказал на някой да използва някакъв мой продукт, независимо дали е снимка, текст или нещо друго, но искам да поговоря с този човек, да разбера какви са подбудите му, защо му харесва нещото за дадената цел. в случая като фотограф аз съм все още аматьор, но откакто видях в photo-forum.net как всеки съвсем свободно може да прави деривати от снимките на другите и да казва как според него е по-добре, реших да използвам пълния лиценз за моите снимки. чудесно е, че всеки има мнение за труда на другия, но понякога човекът с мнение не се замисля, че автора на творбата може и да не иска да го чуе или да не му пука как е по-добре през погледа на другите защото най-вероятно той си я харесва такава. разбира се, понякога дериватите обогатяват и показват разни пропски, но пак казвам – всичко е въпрос на комуникация и добро отношение. не на презумпции ;-)

  3. Благодаря за отговора. Пак казвам – всеки сам решава дали и какви права да запази. В Интернет изричната забрана няма да те отърве от производни версии, но твое си е решението да заявиш лиценз ;)

    —-

    Леко off-topic, към цялата общност тук:

    Само искам да уточня нещо – СС не е един лиценз, а набор от лицензи. Много хора погрешно припознават в СС един лиценз, който е с “различни степени”.

    Всъщност добре е някой ден да започнем да говорим за лицензите и липсата им. Бях тотално “треснат” тия дни, например, като чух с ушите си творба за обществено ползване да бъде наричана “лицензирана с Public Domain лиценза на СС”…
    Ужас и безумие… ;)

  4. да, от производни няма ад ме отърве, но рано или късно, надявам се до 2-3 години, хората ще започнат вече и да се замислят дали да ти натрапват производните си, както и да слагат труда ти другаде. а за тези, които ще се оправдават с вечното незнание, надявам се хора като пейо да им вливат мозък по всички възможни начини.

    за лицензите – моя грешка. казвайки “пълния лиценз” исках да кажа “най-рестриктивния”.

  5. Не знам… мисля, че ти е доста крайна позициятаа по отношение на лицензите ;)
    Защо ли – ами ако си против производните версии и против свободното използване, тогава е най-добре да ползваш all rights reserved, не CC. Според мен, когато се използва CC-BY-NC-ND целият смисъл от CC се губи. И е по-добре наистина да се ползват пълни права.
    На практика това, което ти даваш в случая е правото да използвам по някакъв начин, само ако изрично ми разрешиш това. Да, но аз не те познавам. Може да живея на другия край на земята, може да нямам парички за влак, за да те издиря.

    С други думи – ако наистина целиш да запазваш толкова много права, защо издаваш под СС? Много по-добре е уредено правно положението с пълните права – включително и у нас, законодателството е изчистено и пълни права могат да се защитават и в България. СС, като всеки друг лиценз, след приемането му може да има силата на договор и по тази линия пак може да се защитава съдебно.
    Но това е частен казус – пълните авторски права си имат отделен закон у нас. ;)

    Не се заяждам, нито се отнасям пренебрежително.
    Но все пак за мен е странно защо се използват тук най-ограничителни лицензи. Нали авторите на проекта го направиха, за да е колкото е възможно по-свободна общност и свободна медия?

    —-

    За производните – наистина, не разбирам защо е притеснението. Истинската оригинална творба е публикувана, този сайт има по-висок рейтинг от сайта на някой крадец и цапач на фотографии. Съответно по-голяма публичност ще има оригиналното произведение.
    Но това (разрешаването на производни) е лично решение ;) Не ти се бъркам, но моето мнение е, че е добре за общността, за развитието и за цялата култура, ако запазваните права са възможно най-малко. Ще ми се да чуя и другите какво мислят по въпроса.

    Всъщност мисля, че е добра идея да се съберем някъде и да поговорим всички за тези неща. Една от незаявените пряко задачи на този проект е да промотира отказа от някои права. Опасявам се вместо това да не правим промотиране на емблемата на СС, без нейното съдържание ;)

  6. все от някъде се тръгва, нали?
    знаеш ли колко много автори все още немогат да се убедят дори от ползата на cc-by-nd-nc? все трябва да тръгнат от някъде, иска време. поне според мен. затова и моите са под него лиценз. не че нямам хиляди карди, които стоят само в архива ми и не влизат на личния ми сайт (през най-ситната цетка), тях спокойно мога да ги пуксам под cc-by. дори това ми беше първоначалната идея. но ето, качвам нещата които са донякъде избрани и намират място в сайта ми пос всички права запазени.

  7. Културата е все още много ниска, спор няма, и това ще се променя бавно и трудно. Интернет продължава да се приема от повечето хора като отделно, независещо от закони, лицензи и т.н., хаотично виртуално пространство, където каквото и да правиш, все ще ти се размине, така че защо да се спазват правила и кому е нужен някакъв си морал… Един от последните примери е случаят с взетите (и модифицирани в леко кошмарен вид) снимки на Евгени Динев за комерсиален сайт на Крайморие, като извършителката нарече наглост и нахалство нежеланието на Динев да предостави снимките си безплатно, без значение че щампата “всички права запазени” е налице, нали веднъж ги бил пуснал в интернета!? turin e прав като казва, че който си реши, така или иначе ще си направи “махленското copy-pastе” без да го интересуват лицензи и евентуалните капризи и претенции на автора, и после върви, че го търси и съди. От друга страна, такъв ограничаващ вариант на лиценза мисля може да спре “по-културните” хора, които имат уважение към чуждия труд все пак. Защото ако аз реша да подбера да речем 20-30 снимки, текстове, музикални произведения или каквото и да е за проект с некомерсиална цел, които ще трябва да модифицирам малко или много, ще предпочета тези с по-отворен лиценз и едва ли ще се занимавам да изпращам 20-30 писма с молба за използване, в които да разяснявам целите и идеите на дадения проект (освен ако нещото не е наистина феноменално и държа на него), и да чакам отговор от всички.
    За мен една от основните идеи на CC е точно споделянето и заобикалянето на необходимостта да се иска разрешение, когато това не е наложително, и същевременно реклама на авторите, чиито произведения ползвам и възможността някой друг да забележи и обърне внимание на това, което те правят. Естествено това носи и рискове от гавра.
    Разбира се, нямам нищо против да искаш да печелиш и продаваш труда си, както правят Динев и много други, след като са инвестирали време, пари, енергия, идеи. Всеки решава за себе си с каква цел публикува нещата си. Аз лично не искам да изисквам, след като пусна нещо свое, да се търси моята “присъда” за евентуалната му по-нататъшна употреба, тъй като не смятам, че мнението ми какво е “хубаво” и “лошо” е меродавно и общовалидно. На мен може да не ми хареса производният резултат, а други десет да се възхитят.
    Смятам първо трябва да мислим трезво какво целим и какви са ни интересите, да си изясним рисковете и евентуалните пропуснати ползи, за да не съжаляваме после, и чак след това да слагаме щампата с лиценза, а не по инерция и, не дай си боже, защото останалите правят така и “CC е яко и модерно” ;)

  8. turin, откриването на автора на дадена творба в наши дни е елементарно. хората, които използват cc лицензи в българия все още се броят на пръсти. никой не те кара да хващаш влак, самолет или друг транспорт, при положение че има нет. веднъж ми се наложи да ползвам снимка от sxc.hu, чийто лиценз изискваше изрично свързане с автора за комерсиални цели и слагане на кредит на сайта ако се използва снимката (аналог на by-nc). свързах се с човека, обясних му, че снимката много ми харесва, но не мога да сложа кредит на корпоративен сайт от къде съм я взел и той каза окей, разбирам, няма проблем, благодаря че се обади да ми кажеш. аз не искам нищо повече от това, но не смятам за редно да пусна всичко, което правя с идеята “давайте, ползвайте, много важно” просто защото ценя времето и труда си.

    конкретно не разбирам ти заради дериватите ли се се запъна или заради пълната комбинация? аз лично не мога да се съглася с теб, че това е аналог на копирайта. не мога да се съглася и, че cc има друга идея. ако беше така, нямаше да е възможна тази комбинация. вярвам, че идеята на cc е да даде на авторите добър набор от инструменти да защитят труда си до степента, до която искат да го направят, а не да играе ролята на редките колци в оградата на разграден двор, през които всеки така или иначе може да мине. защото в такъв случай съществуването cc би било безпредметно – преди това всеки така или иначе пускаше нещата си в нета и нямаше основание да се сърди дори, че някой ги е използвал за нещо.

    на мен лесиг или някой друг не може да ми влияе нито пряко нито косвено по отношение какъв лиценз ще избера за собствения си труд. щом го публикувам под даден лиценз, значи имам свои съображения. и точно случая с евгени динев е един от онези, които ме вбесиха изключително много. и ми се струва, че покрай цялата тази суматоха се пропуска един основен момент – много важно, че труда на някой е под by-nc-nd щом никой не е наясно какво аджаба е това и нещата продължават със същата сила. не на авторите трябва да се разяснява какво е cc – те сами ще разберат, има достатъчно публичност вече. на всички останали трябва да им е ясно, че нещата не са режеш-ядеш. доколко на хората им е ясно това ще видим в неделя.

  9. “[...] идеята на cc е да даде на авторите добър набор от инструменти да защитят труда си до степента, до която искат да го направят, а не да играе ролята на редките колци в оградата на разграден двор, през които всеки така или иначе може да мине. защото в такъв случай съществуването на cc би било безпредметно – преди това всеки така или иначе пускаше нещата си в нета и нямаше основание да се сърди дори, че някой ги е използвал за нещо.”

    pro, тук не съм съгласен с едно – въпреки това безразборно пускане в нета, ако авторът не е упоменал “за какво се бори”, то според закона за авторското право и сродните му права означава, че запазва пълните права върху нещата си и всъщност би имал основание за сърдене. Затова CC регламентира не само инструментите за защита, но и акцентира върху обратната връзка, яснотата доколко мога да използвам части от едно чуждо публикувано произведение. Което според мен би трябвало да отваря конкретни вратички и да стимулира креативността, нали за това е “creative commons”. ccmixter.org е добър пример за това.

  10. може би това е топик, който трябва да разискваме някъде, където повече хора ще могат видят понеже ми се струва, че засягаме фундамента, върху който седи cc. иначе тълкуването на creative може да е различно за всеки. за мен така или иначе creative е предимно общия знаменател на хората, които лицензират под cc a не толкова, че креативността им се подбужда от чуждите произведения. въпреки, че последното така или иначе е факт – аз лично неведнъж съм се вдъхновявал от нечий чужд труд за да направя нещо свое защото съм намирал там липсващата брънка, която ме е спирала до момента. но тук идва тънката граница между създаване на нещо собствено, идеята за което е възбудена от творчеството на някой друг и директната разработка върху труда на другия. както и да е. не споря в момента и не казвам, че моята визия е едиснтвената вярна, напротив – всички имат право в случая. всеки има свое тълкувание на това що е то cc и мисля, че тази тема би дала основание за размисъл как НАЙ-ТОЧНО да се формулират условията и даденостите така, че да не остава място за волни интерпретации защото за момента както виждаме не е така.

    а дотогава аз ще продължавам да използвам рестриктивния лиценз, освен в случаите, в които не сметна, че друг е по-подходящ. държа да отбележа, че не съм върл запалянко на cc и далеч не ходя всеки ден да гледам какво се случва по света, за какво служат различните му инструменти и прочее. аз съм практик и просто го намирам удобен за регламентиране на правата върху част от труда ми. за съжаление, все още не намирам как бих могъл да запазя най-добре правата си върху произведения на промишления дизайн с него.

  11. Pro, не става дума за това дали всъщност на практика на мен ще ми е лесно или трудно да се свържа с теб конкретно ;) Аз може и да мога да се свържа, но има хора, на които не е възможно. Ние тук сме частен случай, но всичко, дето правим, по някакъв начин става част от културата ни. Въпросът е доколко позволяваме това да става по “легален” начин.
    Затова казах първо, че всеки сам решава и не те критикувам по някакъв начин за избора на лиценз.

    Знаеш ли как е известен в legal средите на софтуерната общност лицензът CC-BY-NC-ND? “Безплатна реклама” ;) Единствената разлика между този лиценз и пълните права, гарантирани по горе-долу сходен начин от различните съвременни законодателства е това, че дава право на други хора да правят безплатно реклама на автора ;) Ако имаш пълни права, може да забраниш такава “реклама”, може и да поискаш пари например (или замяна с някакъв друг ресурс, няма значение).

    Показателно за мен е отношението на проекта Дебиан към СС-лицензите. Да, в Дебиан става дума най-вече за софтуер и документация, не за художествена фотография, но си струва да помислим и за цялостната промяна в културата ни. Преди години свободният софтуер също не е бил значимо културно явление, но днес вече е.
    По същата логика обяснявам интереса ми към възможно по-малкото запазване на права и дори към общественото ползване (public domain) – като споменах Лорънс Лесиг, неговият най-голям принос не е прогресивното разрастване на СС-хранилицата в глобален мащаб, а първоначалната идея за това. Идеята, че не е правилно да трябва човек да търси позволение, за да използва художествени достижения.

    Проблемът, който вие виждате и за който и аз не си затварям очите е как да бъдат компенсирани и признати живите автори на художествените творби. Няма проблем да четем Хамлет и да не се притесняваме, че не сме платили на Шекспир, защото човекът е починал отдавна.
    Не зная как точно е най-удачно да се възмездяват творците. Йовко казва, че не е съгласен със Столман и неговото казване за “копчето, което изпраща един долар и което потребителят натиска, когато реши”. Може наистина да не сработи това.

    Но специално за фотография има вече работещи опити за микропродажби през интернет. Не е за художествена фотография, а за stock, но пък кой у нас си изкарва хляба от изложби на художествените му снимки? Или пък не само у нас дори…

    Такива неща си мисля по темата и се радвам и ви благодаря, че имате интерес да дискутираме точно това! Дано UrbanStyle да е подходящо място за това, нали е СС-общност. ;)

  12. всъщност в хода на тази дискусия и от опънарт конференцията днес в мен се избистриха окончателно някой идеи за лицензите. безплатната реклама в никакъв не е лошо нещо, но всъщност ми се струва, че колкото по-свободен е лиценза, толкова по-успешна е тя защото толкова повече хора ще разберат за какво иде реч. в крайна сметка излиза, че by е условието за оптимална реклама. след тези дълбоки размисли днес промених лиценза на блога си към by-sa, а по отношение на снимките още умувам дали ще са by-nc, by-sa или просто by. защото колкото има паралел между текст и фотография, толкова има и несходство. за различните среди тези два вида кънтент са различно ползваеми. мисля, че има и по-подходящи места за дискусии на възможностите и гъвкавостта на лицензите обаче ;-)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current month ye@r day *