6 thoughts on “Поглед към светлината

  1. Бъгче?

    Качвам снимката, след това отивам на “Write”. Там добавям линка, след което долу в “Advanced” променям “Post Status” от “Draft” на “Private”. Когато натисна “Save”, снимката ми автоматично се появява на сайта без да чака някой с по-високи привилегии да я одобри. Освен това сега мога да я редактирам без да имам нужда от редакторски привилегии…

    Не знам обаче дали това е бъг в текущата конфигурация, или е бъг в самия WordPress.

    P.S. Този коментар също беше добавен без да бъде одобрен.

    P.P.S. Реших да спазя правилата и да изчакам разрешение за снимката си. Този коментар е предназначен за Йовко или някой друг, който има възможността и желанието да оправи бъгчето. ;-) Т.е. може спокойно да бъде изтрит без да става публично достояние…

  2. Не мисля, че има проблем – аз видях, че снимката ти “стои” в изчакване и че нямам права да я манипулирам. Тогава не знаех, сега е ясно – дал си да ти е “Private”, затова сигурно;)
    Когато си “одобрил” снимката си (тоест поста си), тя не се е появила на сайта, поне не се е появила в индекса му, не е била видима от началната страница. Била е видима само от директната връзка към поста. И аз я видях там, когато си я пуснал.
    Всъщност така е с всеки пост – когато го напишеш, той по подразбиране отива на опашката за модериране. Ако ти е “private”, ще остане “заключен”, но пак ще си е в опашката за одобрение.

    А за коментара – може би защото снимката си е твоя, затова се е появил в draft-а веднага ;)
    Това мисля аз, де… но пък аз дори не ползвам wordpress за блога си, та може да бъркам ;)

  3. Аха, май схванах идеята :)

    Пък аз си мислех, че щом виждам снимката си в началната страница, значи и всички останали ще я виждат. Вероятно коментара не е минал през опашката за одобрение, защото все пак е към моя снимка, която е била “private”.
    Ако си спомням правилно, случвало се е да коментирам собствена снимка, която е била одобрена, тогава и коментара ми трябваше да изчака одобрение.
    Ще си направя един експеримент да видим дали ще потвърди предположенията :)

    Благодаря за разясненията… аз пък дори (още) нямам блог, та wordpress е нещо ново за мен. :)

  4. Както си говорим… страхотна снимка ;) И цветове, и точно тази дълбочина. Веднъж с george говорихме за дълбочината при портретите – има нещо интересно при тях. “Наживо” като че ли сме свикнали да гледаме с по-голяма дълбочина лицата, а във фотографии са много по-въздействащи, когато дълбочината на рязкост е по-малка. В такива снимки имаш чувството, че си много близо до човека, влизаш в снимката, възприемаш фона точно като фон.
    Този портрет привлича по малко по-друг начин – с по-голямата дълбочина и шала поставя граници, а погледът към слънцето открива и приканва.

    Всъщност аз съм доста зле все още със снимането на хора, така че май говоря глупости ;) Но снимката ми харесва, поздрави ;)

  5. Благодаря! Радвам се, че ти харесва :)

    А пък аз не съм кой знае колко добре със снимането на каквото и да е. :) Опитвам се да снимам едва от няколко месеца, така че всяка критика е добре дошла :)

  6. би било добре погледа да не излиза от снимката. освен ако очите не са в единия край композиционно и погледа излиза извън кадър в другия край. снимката ти би спечелила ако погледа беше към обектива :)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current month ye@r day *