Направи си сам… макро

Искате да снимате “макро”, снимки в едър план на малки обекти? Прекрасно – някои казват, че това е “цял нов свят” за фотографа. Поне има много различни обекти за снимане, нещата, които се търсят са по-различни и най-малкото няма да ви е скучно да опитате.
Имате компактен апарат с “макро”-режим или пък обективът ви може да снима така? Честито, тази статия няма да ви е практически полезна – грабвайте апарата си и хайде “на лов”! ;)
Какви са другите начини “да се приближите”? Един въриант, доста разпространен, е да използвате “макро-пръстени”. Ще ги срещнете на английски като “teleconvertors” или “extension tubes”. Това са (най-често) кухи пръстени, които се поставят между тялото и обектива на фотоапарат със сменяема оптика. Често са на комплекти по няколко (два или три най-често) и могат да се комбинират различно. Всеки от комплекта е с различна дължина. Това, което правят, е да увеличават фокусното разтояние на обектива, без да променят нещо друго. С отдалечаването се фокусират лъчите, идващи от по-близките до центъра на кадъра точки. Преминават през по-централните области на системата на обектива, което по правило значи, че се пречупват под по-малък ъгъл. И точката, в която се събират и ни дават фокусирана картина, е по-далече от оптичната система на обектива. Ефектът е, че целият кадър “се запълва” с образ на детайл от големия обект. Което си е целта на упражнението.
Някои пръстени са с вградена оптика в тях, която коригира различните дефекти на новия образ, правейки ги съвместими с много и различни обективи. Тези пръстени са най-често маркови модели на големите производители. И официално и гарантирано удължават фокусното разстояние на всеки обектив на същата фирма. Например имате обектив 100мм, слагате такъв удължител, на който отвън пише “2х” и вече обективът ви е с фокусно разстояние 200мм.
Друг вариант са “макро-лещите”. Това са пръстени с оптика, които се поставят пред обектива. Ефектът е същият, но се постига по по-”компактен” начин – лъчите от малкия детайл се отклоняват към външния край на оптичната система на обектива. Така обективът представя по нормалния си начин, на нормалното си фокусно разстояние увеличени малки детайли. “Макро-лещите” също са различни – някои имат система от лещи, други – само една. Поради факта, че се слагат пред обектива, някои от тях може да са приложими и към компактни апарати. Би трябвало, но лично аз нямам дори странични наблюдения. ;)

Дотук – добре, но тази статия не е за специалните техники за снимане на макро. Какво да правим, ако нямаме нито обектив с такъв режим, нито удължителни пръстени, нито макро-леща?
Изглежда вариантът за нас е да събираме пари за отделен макро-обектив. Но само така изглежда. ;)

Най-лесният и най-бързият начин да заснемете нещо малко отблизо, е да използвате съвършено простата и може би по-старата от горните техника. Сега – по същество за нея.

Направи си сам… макро.

Вземете апарата и го огледайте. Уговорихме се, че ви трябва апарат със сменяема оптика, нали? Най-често това означава, че в ръцете си държите в момента огледално-рефлексен фотоапарат. Няма значение дали е цифров (DSLR) или лентов (SLR), макар при повечето разпространени цифрови заради по-малкия им сензор по принцип увеличението е по-голямо от това на лентовия, фокусиращ върху 35мм негатив.

Откачете обектива от байонета му.
Ако обективът е сравнително нов, значи е с електронно управление на блендата и през цялото време, освен в момента на снимане, блендата му е максимално отворена. Това е направено за ваше удобство – за да виждате по-добре през обектива при композирането и меренето. Тоест ако обективът е с електронна бленда, няма да се тревожите за настройката й – блендата ви в нашия случай винаги ще е максимално отворена. Ако не вярвате, погледнете дисплея на тялото – настройката показва “0.0″ в момента, нали? Е, по-отворена диафрагма от това – здраве ;) ))
Ако обективът е с ръчна настройка на блендата, това означава, че евентуално можете да експериментирате с различните настройки и да тествате много повече от мен – моят обектив е Canon EF.

Включете апарата. Интересуват ни режимите за ръчна настройка. Режими с приоритет на блендата (Av, A или др. под.) не ни интересуват – бленда така и така не можем да нагласим вече. ;) . Това, върху което ще имаме контрол за макрото ни, са скоростта и фокусното разстояние. Значи ни трябва режим с приоритет на скоростта или направо ръчен режим (Tv или T и M).

Обърнете обектива и го долепете до тялото. Не с байонета му, а с външната страна, там, където трябва да имате UV-филтър. В зависимост от размера на най-външния ви филтър това прилепяне ще е различно устойчиво. При мен UV-филтърът ми на 52мм пасва идеално на байонета на тялото Canon EF. Дори и да няма как да “вмъкнете” обектива в тялото, изобщо не се терзайте – при тези снимки винаги ще трябва да държите обектива с ръка пред апарата. Лявата ви ръка през цялото време ще трябва здраво да държи обектива за външния му пръстен (което е най-”отвън” – фокусиращ пръстен, последен филтър и т.н.). Тялото на апарата ви около байонета си е без издатини, така че ако придържате обектива плътно, нежелана светлина няма да влезе. ;)

Насочете апарата с обърнатия обектив към малък обект. За да фокусирате, се приближавайте бавно към обекта, докато намерите оптималното разстояние. В тази схема фокусиращият пръстен на обектива, както и пръстенът за увеличение (ако е с променлива дължина, zoom-обектив) не ги пипайте при снимане. Така и така ще ви е много трудно – нали лявата ръка постоянно ще държи обърнатия обектив. ;) Фокусирате с приближаване и отдалчаване от обекта.


Тук се вижда, че фокусът ми е “избягал”. Внимавайте с точното фокусиране – при макро-снимките грешките във фокуса са по-забележими. Избягвайте ги, освен ако не са търсен ефект.

След като си изпробвате няколко различни обекта, с различна осветеност, може да опитате с различни настройки на обектива.
Същественото при това снимане е, че обърнат, обективът, освен всичко друго, най-често е по-далеч от тялото. Тоест външната леща (която при обръщането става “вътрешна”) при много обективи е по-”навътре”. Ако искате по-голямо увеличение от това, с което пробвахте преди малко, разгледайте обектива си. Завъртете фокуса и увеличението му (ако е с увеличение) и наблюдавайте как и дали се премества спрямо външния ръб най-външната леща. Ако в някое положение външната леща “хлътва” силно навътре, това е положението ви с най-голямо увеличение.

Друг трик за още по-голямо увеличение е да използвате колкото може повече филтри. Колкото имате – нали казахме, че това е “направи си сам” макро. Един поляризационен филтър след ултравиолетовия отдалечава още обектива. Максималното, което аз съм пробвал, е максимално “разпънат” обектив със завити на него ултравиолетов, поляризационен и син филтър. Толкова имах под ръка. ;)


Снимка с Canon EF 38-76mm. С всички филтри, включая и син. Не беше проблем – синьото изобилстваше така и така. ;) Тук виждате и леко изразено боке. Можете да изпробвате варианти с вашия обектив, при които боке-то е по-изразено и по-хубаво.

Имайте предвид, че повечето филтри ще намалят светлината в кадъра и снимката може да се провали. Използвайте ги разумно – нали все пак е важно какво снимате, а не пък да е чак толкова супер-увеличено…

Ако сте експериментатори по душа, можете да опитате внимателно да отделите обектива от тялото и ле-е-еко да го отдалечите. Като фокусирате наново с преместване напред-назад, ще видите, че увеличението е станало още по-голямо. Лошото е, че така ще влиза светлина през процепа между тялото и обектива, която може да развали снимката ви. Особено ако отдалечите повечко обектива.
Но, както всяко нещо, ако го използвате с мяра, може да стане интересен ефект.

Както и с цялата тази “рецепта” – тя е за “зор-заман”, не за постоянна употреба. Ако така и така искате да снимате макро и само макро, отделете малко парички за нещо “стандартно” – я обектив, я удължител, я пръстени, я макро-леща.

Дотогава – внимавайте с осветеността на кадъра и гледайте винаги да има достатъчно светлина или скоростта (другото нещо, което можем да контролираме, нали помните;) да е така преценена, че снимката да се експонира добре. Защото в противен случай ще сте в моето положение – от десетина кадъра, направени специално за тази статия, използваеми са само два… От другите един не е съвсем на фокус, един е толкова тъмен, че и аз не помня какво съм снимал. Всички останали са… изцяло черни. Или поне “неразличимо тъмни”.


Ето една “грешна” снимка – и аз не помня какво точно съм снимал… Прилича на някакво листо, но как да е сигурен човек в тая тъмница?…


И накрая – тук фокусът е на върха на пълнителя. Виждате отчетливо колко малка е дълбочината на рязкост при “макро”-то. Върху масата има една редица от фокусирани зрънца на лака. Това именно е рязкостта, с която работите. Внимавайте да не излизате извън нея.
Всички централни и важни детайли трябва да са в този план. Тук дразни тялото на химикалката, което е извън полето на рязкостта.

Приятно изпробване!

5 thoughts on “Направи си сам… макро

  1. сори човеко, добавих ти едно за да не стане безкрайно дълъг индекса.

    сега ще чета, изглежда интересно. ще прасна и аз едно макро сега да ти покажа :)

  2. Нещо се прецака – не дава само извлчение, въпреки че въведох и извлечение… А иначе – аз още я редактирах, та май см ти “затрил” промяната?…

  3. ми.. незнам :(
    видях че е драфт и реших, че е готова за качване. извинявай ако съм…

  4. Извлеченията се визуализират от темата – тази тема не поддържа извлечения – има един таг more, който дефинира края на това, което се показва на първа страница…

    Иначе чудесна статия!!

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current month ye@r day *