харесвам светлината, която струи от прозореца. изоставената стая сякаш някой е трябвало да се изнесе веднага. и тревата, която е поникнала в това порутено място. между развалините направо. дори бих резнал 5-6мм отгоре онова светлото нещо.
И на мен ми въздейства така, изоставено “панически”.
Ако позволите, моято визия за композицията… Освен изрязването отгоре, може би бих изрязал пропорционално и отляво – така ще се махнат жиците с контакта. Другото нещо, което леко разсейва погледа ми, е подпряната пръчка зад машината и двете хартийки на пода. Отвличат вниманието ми от суматохата около падналата закачалка.
Пръчката с нейната сянка са някак “остри” и ми пречат да видя веднага, че всъщност това е брашно (?) – храна, върху която е поникнал живот все пак.
Но понеже съм прохождащ в композирането на кадри, ще се радвам на критики към тези мои размишления.
въпрос на виждане, според мен йовко ги е оставил заради това че запълват пропорционално кадъра. и хартиите и контактите. държат въздуха вътре в стаята. като ограждат кадъра и те водят към централния момент.
иначе това наистина изглежда на зърно, остатъци от чаревица или брашно?
Това стайче е най-високото помещение от силоз в чирпанската мелница – там се намират само двигателите, които се използват да размърдват житото в силозите, което е надолу в кулата, за да не мухлясва и т.н. Само дето понеже всичко е ретро и разбира се не е иделно – двигателите са засмукали жито нагоре и то се скупчва около тях. От влагата (прозорците са счупени) и светлината житото е покълнало с възможно най-истинския зелен цвят. Жито е – нито брашно, нито царевица – истинско жито. Всичко беше супер прашно… Изобщо много дзен-атмосфера… Жиците с контакта нарочно стоят и заради композицията, а и защото усещането от някакъв омазнен двигател в някакво изоставено прашно помещение с рухнали закачалки, хаотично пуснати кабели с електричество и покълнало жито беше голяма тръпка. Просто влязох, ахнах и снимах – нищо не съм докосвал, нищо не съм преаранжирал – такова си е каквото го намерих…
Прави сте за бялото отгоре, което е луминисцентна лампа (ако помня добре), която в някои от редакциите на тази снимка по други сайтове съм изрязал, но снощи за да пусна просто някаква снимка тук за да не стои празен сайта, просто resize-нах и submit-нах тази (понеже ме кефи) без да я гледам много-много…
Lina
Не знам дали заради атмосферата или заради чудноватото съоръжение на снимката, но моите първи асоциации бяха свързани с някой хубав класически куест.
харесвам светлината, която струи от прозореца. изоставената стая сякаш някой е трябвало да се изнесе веднага. и тревата, която е поникнала в това порутено място. между развалините направо. дори бих резнал 5-6мм отгоре онова светлото нещо.
И на мен ми въздейства така, изоставено “панически”.
Ако позволите, моято визия за композицията… Освен изрязването отгоре, може би бих изрязал пропорционално и отляво – така ще се махнат жиците с контакта. Другото нещо, което леко разсейва погледа ми, е подпряната пръчка зад машината и двете хартийки на пода. Отвличат вниманието ми от суматохата около падналата закачалка.
Пръчката с нейната сянка са някак “остри” и ми пречат да видя веднага, че всъщност това е брашно (?) – храна, върху която е поникнал живот все пак.
Но понеже съм прохождащ в композирането на кадри, ще се радвам на критики към тези мои размишления.
въпрос на виждане, според мен йовко ги е оставил заради това че запълват пропорционално кадъра. и хартиите и контактите. държат въздуха вътре в стаята. като ограждат кадъра и те водят към централния момент.
иначе това наистина изглежда на зърно, остатъци от чаревица или брашно?
Това стайче е най-високото помещение от силоз в чирпанската мелница – там се намират само двигателите, които се използват да размърдват житото в силозите, което е надолу в кулата, за да не мухлясва и т.н. Само дето понеже всичко е ретро и разбира се не е иделно – двигателите са засмукали жито нагоре и то се скупчва около тях. От влагата (прозорците са счупени) и светлината житото е покълнало с възможно най-истинския зелен цвят. Жито е – нито брашно, нито царевица – истинско жито. Всичко беше супер прашно… Изобщо много дзен-атмосфера… Жиците с контакта нарочно стоят и заради композицията, а и защото усещането от някакъв омазнен двигател в някакво изоставено прашно помещение с рухнали закачалки, хаотично пуснати кабели с електричество и покълнало жито беше голяма тръпка. Просто влязох, ахнах и снимах – нищо не съм докосвал, нищо не съм преаранжирал – такова си е каквото го намерих…
Прави сте за бялото отгоре, което е луминисцентна лампа (ако помня добре), която в някои от редакциите на тази снимка по други сайтове съм изрязал, но снощи за да пусна просто някаква снимка тук за да не стои празен сайта, просто resize-нах и submit-нах тази (понеже ме кефи) без да я гледам много-много…
Не знам дали заради атмосферата или заради чудноватото съоръжение на снимката, но моите първи асоциации бяха свързани с някой хубав класически куест.