Естествено, нали има от кого да гледам 🙂
А за тоналността –не знам. Знам само, че на мен ми допада в момента.
За фокуса — ами той храста целият трепереше, докато го снимах. Кой знае какво си е помислил. Трябваше цели пет кадъра да направя, докато стане нещо приемливо. А клъцването е част от творческата концепция на снимката 🙂
Иначе — благодаря за коментара.
Студено му е било, затова е треперел милият 🙂
На мен ми харесва бокето както си е такова на многоъгълници. Аз сигурно щях да отворя блендата, за да стане мааазно, ама така внася още по-“студено” усещане, все едно и бокето и то е замръзнало горкото. Готина снимка.
“Нещо ново”, а…:) Браво!
Много красива тоналност!
Само малко по-прецизно фокусиране (и долното листче да не беше го клъцнал), и щеше да е идална ;o)
Естествено, нали има от кого да гледам 🙂
А за тоналността –не знам. Знам само, че на мен ми допада в момента.
За фокуса — ами той храста целият трепереше, докато го снимах. Кой знае какво си е помислил. Трябваше цели пет кадъра да направя, докато стане нещо приемливо. А клъцването е част от творческата концепция на снимката 🙂
Иначе — благодаря за коментара.
Студено му е било, затова е треперел милият 🙂
На мен ми харесва бокето както си е такова на многоъгълници. Аз сигурно щях да отворя блендата, за да стане мааазно, ама така внася още по-“студено” усещане, все едно и бокето и то е замръзнало горкото. Готина снимка.
Или е треперел от страх — “я този грозник какво ли иска от мен?”.
Айде, де! Поддържам гледната точка на Ясен – студено му е било! Или пък фотографът е дишал твърде развълнувано, близо до клонката :о)
Красиво и нежно, сякаш е обсипано с диаманти…