Едно от предимствата на ЕОС системата, наред с нискошумящия ЦМОС сензор дори в ДСЛР телата им от по-евтиния сегмент, наред с най-голямата гама автофокусни (както евтини, така и скъпи L стъкла) обективи, които са на пазара, ЕОС системата има още едно предимство. А именно, възможността за ползване на стари, механични обективи с помощта на преходник (адаптер). Без проблем могат да се ползват M42, Pentax, Leica, Pentacon6, Nikon обективи в режим приоритет на бленда (Av) при което според заложената бленда на механичния обектив апарата си мери светлината, влизаща през обектива и си изчислява и слага нужната скорост за правилна експозиция автоматично. Разбира се за снимащия си остава единствено неудобството от ръчното фокусиране.

Къде е ползата?
Ами ползата е, че за 1/10 от цената на съвременните им (често пластмасови) автофокусни обективи, човек получава същото качество и рязкост. а понякога и доста по-красиво боке. Ако си намери някой от най-добрите обективи правени някога на пазара – като карл цайс жена, карл цайс биотар, карл цайс панколар, асахи пентакс и т.н.

Който е с ЕОС и иска да опита това, може да се снабди с ЕОС/м42 (спирам се на него, понеже са най-разпостранени и на най-ниска цена тия обективи) примерно от ибей, или от фото-магазините в България. Цената на последните варира между 15 лева за правен на струг еос/м42 адаптер, до 50 лева за фабрично правен оксидиран в черно адаптер (препоръчва се за да си пазите байонета на апарата).

http://en.wikipedia.org/wiki/M42_lens_mount
Разбира се не всеки м42 обектив е добър. Можете да огледате сайтовете из Интернет с ревюта и примери от такива обективи и да си харесате на дадена дължина някоя от марките. Примерно тука:
http://m42.artlimited.net/

може на някой да му свърши работа. да, знам че са за фотошоп. за гимп идеята е същата. втория лейър, прозрачността, грейна, всичко е по същата схема.

postprocess1-gradient.pdf
това съм го публикувал и преди. нагледен туториал как се имитира истински градиентен филтър с фотошоп. разбира се истинския градиент е по-добре, заради баланса и динамиката на кадъра, но и червеното небе кине точки по фотосайтовете.

postprocess2-landscape.pdf
обработка на пейзаж посредством два лейъра. с кажи-речи различна динамика. много по-лесно от хдр, разбира се не се налага да се носи статив и да се правят 5 кадъра. горе долу лъже. и става прилично.

postprocess3-colorcontr.pdf
postprocess4-colorcontr.pdf
тия двата за повишаване на цветния контраст. става доста добре с трева и изобщо зелени фотки. въпрос на опити докато посвикне човек. много полезно нещо!

postprocess5-duotonegrain.pdf
това няма нужда от обяснения, освен нещо кратичко – артъ, дуотон и шум. кине рейтинг.

postprocess6-colorbalance.pdf
много интересни неща стават с цветния баланс. особено есенни фотки, с цветни шарени листа и придаване на студенина на фона… син оттенък за да изпъкнат по-добре есенните листа.

всичките са под
cc by-nd-nc 2.5 license

един приятел е спретнал мисля доста полезен документ със снимки как точно се дизасемблира донякъде механичен обектив хелиос за почистване и затягане на налични луфтове.

автор: Жоро Мезан
мейл: rolla [at] abv [dot] bg
лиценз: CC Attribution

Как да разглобим обектив “Helios 44-M-4″

Искате да снимате “макро”, снимки в едър план на малки обекти? Прекрасно – някои казват, че това е “цял нов свят” за фотографа. Поне има много различни обекти за снимане, нещата, които се търсят са по-различни и най-малкото няма да ви е скучно да опитате.
Имате компактен апарат с “макро”-режим или пък обективът ви може да снима така? Честито, тази статия няма да ви е практически полезна – грабвайте апарата си и хайде “на лов”!
Какви са другите начини “да се приближите”? Един въриант, доста разпространен, е да използвате “макро-пръстени”. Ще ги срещнете на английски като “teleconvertors” или “extension tubes”. Това са (най-често) кухи пръстени, които се поставят между тялото и обектива на фотоапарат със сменяема оптика. Често са на комплекти по няколко (два или три най-често) и могат да се комбинират различно. Всеки от комплекта е с различна дължина. Това, което правят, е да увеличават фокусното разтояние на обектива, без да променят нещо друго. С отдалечаването се фокусират лъчите, идващи от по-близките до центъра на кадъра точки. Преминават през по-централните области на системата на обектива, което по правило значи, че се пречупват под по-малък ъгъл. И точката, в която се събират и ни дават фокусирана картина, е по-далече от оптичната система на обектива. Ефектът е, че целият кадър “се запълва” с образ на детайл от големия обект. Което си е целта на упражнението.
Някои пръстени са с вградена оптика в тях, която коригира различните дефекти на новия образ, правейки ги съвместими с много и различни обективи. Тези пръстени са най-често маркови модели на големите производители. И официално и гарантирано удължават фокусното разстояние на всеки обектив на същата фирма. Например имате обектив 100мм, слагате такъв удължител, на който отвън пише “2х” и вече обективът ви е с фокусно разстояние 200мм.
Друг вариант са “макро-лещите”. Това са пръстени с оптика, които се поставят пред обектива. Ефектът е същият, но се постига по по-”компактен” начин – лъчите от малкия детайл се отклоняват към външния край на оптичната система на обектива. Така обективът представя по нормалния си начин, на нормалното си фокусно разстояние увеличени малки детайли. “Макро-лещите” също са различни – някои имат система от лещи, други – само една. Поради факта, че се слагат пред обектива, някои от тях може да са приложими и към компактни апарати. Би трябвало, но лично аз нямам дори странични наблюдения.

Дотук – добре, но тази статия не е за специалните техники за снимане на макро. Какво да правим, ако нямаме нито обектив с такъв режим, нито удължителни пръстени, нито макро-леща?
Изглежда вариантът за нас е да събираме пари за отделен макро-обектив. Но само така изглежда.

Най-лесният и най-бързият начин да заснемете нещо малко отблизо, е да използвате съвършено простата и може би по-старата от горните техника. Сега – по същество за нея.

Направи си сам… макро.

Вземете апарата и го огледайте. Уговорихме се, че ви трябва апарат със сменяема оптика, нали? Най-често това означава, че в ръцете си държите в момента огледално-рефлексен фотоапарат. Няма значение дали е цифров (DSLR) или лентов (SLR), макар при повечето разпространени цифрови заради по-малкия им сензор по принцип увеличението е по-голямо от това на лентовия, фокусиращ върху 35мм негатив.

Откачете обектива от байонета му.
Ако обективът е сравнително нов, значи е с електронно управление на блендата и през цялото време, освен в момента на снимане, блендата му е максимално отворена. Това е направено за ваше удобство – за да виждате по-добре през обектива при композирането и меренето. Тоест ако обективът е с електронна бленда, няма да се тревожите за настройката й – блендата ви в нашия случай винаги ще е максимално отворена. Ако не вярвате, погледнете дисплея на тялото – настройката показва “0.0″ в момента, нали? Е, по-отворена диафрагма от това – здраве ))
Ако обективът е с ръчна настройка на блендата, това означава, че евентуално можете да експериментирате с различните настройки и да тествате много повече от мен – моят обектив е Canon EF.

Включете апарата. Интересуват ни режимите за ръчна настройка. Режими с приоритет на блендата (Av, A или др. под.) не ни интересуват – бленда така и така не можем да нагласим вече. . Това, върху което ще имаме контрол за макрото ни, са скоростта и фокусното разстояние. Значи ни трябва режим с приоритет на скоростта или направо ръчен режим (Tv или T и M).

Обърнете обектива и го долепете до тялото. Не с байонета му, а с външната страна, там, където трябва да имате UV-филтър. В зависимост от размера на най-външния ви филтър това прилепяне ще е различно устойчиво. При мен UV-филтърът ми на 52мм пасва идеално на байонета на тялото Canon EF. Дори и да няма как да “вмъкнете” обектива в тялото, изобщо не се терзайте – при тези снимки винаги ще трябва да държите обектива с ръка пред апарата. Лявата ви ръка през цялото време ще трябва здраво да държи обектива за външния му пръстен (което е най-”отвън” – фокусиращ пръстен, последен филтър и т.н.). Тялото на апарата ви около байонета си е без издатини, така че ако придържате обектива плътно, нежелана светлина няма да влезе.

Насочете апарата с обърнатия обектив към малък обект. За да фокусирате, се приближавайте бавно към обекта, докато намерите оптималното разстояние. В тази схема фокусиращият пръстен на обектива, както и пръстенът за увеличение (ако е с променлива дължина, zoom-обектив) не ги пипайте при снимане. Така и така ще ви е много трудно – нали лявата ръка постоянно ще държи обърнатия обектив. Фокусирате с приближаване и отдалчаване от обекта.

Тук се вижда, че фокусът ми е “избягал”. Внимавайте с точното фокусиране – при макро-снимките грешките във фокуса са по-забележими. Избягвайте ги, освен ако не са търсен ефект.

След като си изпробвате няколко различни обекта, с различна осветеност, може да опитате с различни настройки на обектива.
Същественото при това снимане е, че обърнат, обективът, освен всичко друго, най-често е по-далеч от тялото. Тоест външната леща (която при обръщането става “вътрешна”) при много обективи е по-”навътре”. Ако искате по-голямо увеличение от това, с което пробвахте преди малко, разгледайте обектива си. Завъртете фокуса и увеличението му (ако е с увеличение) и наблюдавайте как и дали се премества спрямо външния ръб най-външната леща. Ако в някое положение външната леща “хлътва” силно навътре, това е положението ви с най-голямо увеличение.

Друг трик за още по-голямо увеличение е да използвате колкото може повече филтри. Колкото имате – нали казахме, че това е “направи си сам” макро. Един поляризационен филтър след ултравиолетовия отдалечава още обектива. Максималното, което аз съм пробвал, е максимално “разпънат” обектив със завити на него ултравиолетов, поляризационен и син филтър. Толкова имах под ръка.

Снимка с Canon EF 38-76mm. С всички филтри, включая и син. Не беше проблем – синьото изобилстваше така и така. Тук виждате и леко изразено боке. Можете да изпробвате варианти с вашия обектив, при които боке-то е по-изразено и по-хубаво.

Имайте предвид, че повечето филтри ще намалят светлината в кадъра и снимката може да се провали. Използвайте ги разумно – нали все пак е важно какво снимате, а не пък да е чак толкова супер-увеличено…

Ако сте експериментатори по душа, можете да опитате внимателно да отделите обектива от тялото и ле-е-еко да го отдалечите. Като фокусирате наново с преместване напред-назад, ще видите, че увеличението е станало още по-голямо. Лошото е, че така ще влиза светлина през процепа между тялото и обектива, която може да развали снимката ви. Особено ако отдалечите повечко обектива.
Но, както всяко нещо, ако го използвате с мяра, може да стане интересен ефект.

Както и с цялата тази “рецепта” – тя е за “зор-заман”, не за постоянна употреба. Ако така и така искате да снимате макро и само макро, отделете малко парички за нещо “стандартно” – я обектив, я удължител, я пръстени, я макро-леща.

Дотогава – внимавайте с осветеността на кадъра и гледайте винаги да има достатъчно светлина или скоростта (другото нещо, което можем да контролираме, нали помните;) да е така преценена, че снимката да се експонира добре. Защото в противен случай ще сте в моето положение – от десетина кадъра, направени специално за тази статия, използваеми са само два… От другите един не е съвсем на фокус, един е толкова тъмен, че и аз не помня какво съм снимал. Всички останали са… изцяло черни. Или поне “неразличимо тъмни”.

Ето една “грешна” снимка – и аз не помня какво точно съм снимал… Прилича на някакво листо, но как да е сигурен човек в тая тъмница?…

И накрая – тук фокусът е на върха на пълнителя. Виждате отчетливо колко малка е дълбочината на рязкост при “макро”-то. Върху масата има една редица от фокусирани зрънца на лака. Това именно е рязкостта, с която работите. Внимавайте да не излизате извън нея.
Всички централни и важни детайли трябва да са в този план. Тук дразни тялото на химикалката, което е извън полето на рязкостта.

Приятно изпробване!

http://photo.net/learn/
огромна база с данни за техника, теория и съве за различните типове фотография. с примери.

http://dpreview.com/learn/?/glossary/
най-важните неща, обяснени съвсем сбитичко. и често с човешки примери.

http://www.luminous-landscape.com/
сайт, пълен с полезна информация и тестове. това, което много си заслужава поне според мен е – understanding серията. дадена е в доста човешки вид и обхваща повечето неща, за които човек може да мечтае на едно място.

http://photo.box.sk/tip.php3
много интересни кратки съвети. отдясно е списъка със съветите. често има и представяне на някой фотограф с малко история, снимки и линк за личния му сайт.