може на някой да му свърши работа. да, знам че са за фотошоп. за гимп идеята е същата. втория лейър, прозрачността, грейна, всичко е по същата схема.

postprocess1-gradient.pdf
това съм го публикувал и преди. нагледен туториал как се имитира истински градиентен филтър с фотошоп. разбира се истинския градиент е по-добре, заради баланса и динамиката на кадъра, но и червеното небе кине точки по фотосайтовете.

postprocess2-landscape.pdf
обработка на пейзаж посредством два лейъра. с кажи-речи различна динамика. много по-лесно от хдр, разбира се не се налага да се носи статив и да се правят 5 кадъра. горе долу лъже. и става прилично.

postprocess3-colorcontr.pdf
postprocess4-colorcontr.pdf
тия двата за повишаване на цветния контраст. става доста добре с трева и изобщо зелени фотки. въпрос на опити докато посвикне човек. много полезно нещо!

postprocess5-duotonegrain.pdf
това няма нужда от обяснения, освен нещо кратичко – артъ, дуотон и шум. кине рейтинг.

postprocess6-colorbalance.pdf
много интересни неща стават с цветния баланс. особено есенни фотки, с цветни шарени листа и придаване на студенина на фона… син оттенък за да изпъкнат по-добре есенните листа.

всичките са под
cc by-nd-nc 2.5 license

Поляризационните филтри са едни от най-масово използваните и от любителите и от професионалистите. Те са еднакво полезни и при черно-бялата и при цветната фотография и съвсем не е вярно, че се използват предимно за потъмняване на бледосиньо небе за да изпъкнат облаците по него – това е само вторичен ефект.

Всъщност поляризациония филтър е и UV-филтър и спокойно можете да завинтите такъв на обектива си вместо протектор (значително по-скъп, обаче), стига да се научите да боравите добре с него и да имате винаги едно наум, че имате още нещо за регулиране преди да натиснете спусъка на затвора. И все пак ще имате достатъчно ситуации, в които ще ви се налага да го сваляте. Поляризационните филтри са с регулатор, който при различните производители може да бъде набразден въртящ се пръстен, а при други да има малко стърчащо лостче. С въртенето всъщност се променя равнината/ъгъла на поляризация.

Когато е завъртян под подходящия ъгъл, филтърът спира случайно поляризираната светлина и пропуска само тази, която е поляризирана под ъгъла на филтъра. По този начин можете да избегнете отблясъците от отразяващи повърхности, да направите снимка през стъкло на магазин, ресторант или автомобил, да засилите наситеността на цветовете, особено на небе с хубави бели облаци, което без такъв филтър все излиза бледо и с безлично размити облаци. Този филтър намалява блясъка от отразяващи повърхности като стъкло, металик цветове, вода, но също така и от влажни листа или шума в гората или пък прясно боядисани предмети. Всъщност ефекта на засилване на наситеността на цветовете се дължи на това, че се филтрира блясъка като се спира произволно поляризираната светлина, която отскача от дребни водни капчици или частички във въздуха.

Поляризационните филтри биват два вида – линейни и кръгови. Често в България се наричат линеарни и циркулярни като фонетично отражение на английските им названия linear и circular, но всъщност това не са правилните им наименования. Линейните филтри са исторически по-стари и до два пъти по-евтини от кръговите. Те са и по-ефективни в основната си роля да изрязват случайно поляризираната светлина, но след появата на съвременните апарати с автофокус и измерване през обектива се оказва, че са проблемни. Кръговите поляризационни филтри решават този проблем с допълнителен елемент, което ги прави и по-скъпи, но правилото гласи, че ако имате автофокусен апарат и/или такъв с измерване през обектива (т.е. повечето, да не кажа почти всички съвременни апарати) трябва да ползвате кръгов поляризатор.

Истината е малко по-друга – напоследък точно най-съвременните апарати започват да се справят добре и с линейните поляризационни филтри, но няма как да разберете докато не пробвате. Ако производителят на вашето оборудване някъде изрично се е произнесъл по темата това би било чудесно, но в противен случай май е по-добре да си купите кръгов.

И още нещо, което е важно за поляризационните филтри – добавят дълбочина в снимките ви. Както вече беше отбелязано повечето поляризационни филтри са и UV-филтри като филтрират UV-спектъра до около 400nm, т.е. са в категорията на Haze-филтрите, като дори леко ги превъзхождат и са значително по-категорични от Sky-филтрите. Поляризационен филтър в черно-бялата фотография, освен за намаляване на мъгливостите (където по-добре се справя червен филтър), се ползва и за увеличаване на констраста.

Снимки без поляризационен филтър и с него можете да видите в рекламната страница на новия поляризационнен филтър на Tiffen. Също и физично обяснение на принципа на действие на тези филтри от Hoya.

Първият филтър, за който чува начинаещият фотограф обикновено е ултравиолетовият филтър, най-често отбелязван като UV от всички производители. Всъщност обаче, това е цяла фамилия филтри с някои разновидности в нея, цените на които се движат в диапазона от десетина долара до около двеста. Нека да видим какви са основните видове UV-филтри и основните разновидности при тях.

Най-обикновеният UV-филтър е т. нар. UV protector. Както не е трудно да се досетим от името му, неговата основна функция е да предпазва обектива, а именно неговата най-външна леща, която е изложена на атмосферни катаклизми като дъжд, изпотяване и човешка небрежност – удряне, драскане и др. Това е най-евтиното възможно стъкълце, което можете да си купите от фотомагазина и ви съветвам да го направите за всеки обектив, който използвате (освен за тези обективи, които перманентно ползвате с друг филтър, примерно поляризационен). Тази грижа за обектива си струва подобна скромна цена. UV предпазителя почти не е филтър, ако трябва да сме честни – той осигурява само най-основно филтриране на ултравиолетовата светлина.

Защо обаче ни е нужен UV филтър? Просто фотографската лента, както и видеолентата и цифровия сензор, са по-чувствителни към ултравиолетовата светлина в сравнение с човешкото око. Проявлението на това е появата на белезникавосинкави нюанси върху фотосите, особено при снимки от големи дистанции или пък над водни повърхности с много вода или много небе. Снимки на голяма надморска височина също могат да бъдат проблемни заради много високото съдържание на UV-светлина, което прави нещата доста синкави. В последния случай се препоръчва дори UV-Warm филтър.

Истинските UV филтри са Sky и Haze филтрите, които се използват за да изчистват цветовете и да спестяват синкавите оттенъци. Различните производители имат свои означения за каталогизиране на филтрите, обикновено с някаква цифрова скала, но доколкото не говорим за конкретен производител ще се придържаме към по-популярните типови названия. Sky филтъра обикновено филтрира около половината UV-светлина от спектъра (най-често някъде до 365nm), а Haze филтъра малко повече (около 3/4 или до около 390nm). Все пак проверете спецификациите на конкретния производител преди да купувате. Tiffen например, обозначават филтрите си като Sky 1A, и Haze-1. Те предлагат и Haze 2A филтър, който теоретично би трябвало да филтрира целия UV-спектър.

Съществуват и комбинации от UV и затоплящи филтри (най-често бледо оранжеви), които се означават като UV Warm филтри с двоен ефект – едновременно филтрират ултравиолетовата светлина и затоплят цветовете на снимката. Поради голямото многообразие на такива комбинации и какви точно са те, е добре да проверите брошурките на производителите им. UV-филтри се използват предимно в цветната, но така и в чернобялата фотография, най-малко като протектори. Повечето UV-филтри се продават и в широкоъгълно изпълнение (wide angle), а някои и multi-coated (това е специално покритие, подобно на това, с което е обработена и оптиката на обектива ти), което значително повишава цената им.